Изследването на Юпитерианската система от сондата Галилео
Галилео бе първият транспортен съд, който изследва атмосферата на Юпитер чрез спускаема сонда и първият, който изследва Галилеевите спътници за дълготрайно време. Той откри доказателства за водни океани под повърхността на Европа, Ганимед и Калисто и разкри вулканичната интензивност на Йо.
Началото
Галилео бе изстрелян на 18 октомври 1989 година на борда на совалката Атлантис. До този миг към въшните планети и по-специално Юпитер бяха пътували четири галактически апарата – Пайъниър 10 и 11 и Вояджър 1 и 2. Но те просто прелетяха край газовия колос без да навлизат в орбита и имаха доста лимитирано време за изследвания. Затова учените са упорствали да бъде изпратена орбитална сонда, която да остане край Юпитер за дълго време. Към орбиталната сонда е трябвало да бъде прикачена втора – атмосферна спускаема сонда. Всичко това бе сполучливо осъществено.
След изстрелването на Атлантис Галилео бе освободен и пратен в междупланетното пространство. Но защото апаратът нямаше задоволително гориво на борда с цел да отлети непосредствено към газовия колос бе определен различен път- посредством облитания на Венера и Земята. Галилео трябваше да облети веднъж Венера и два пъти Земята преди да се насочи към Юпитер.
След първото облитане на Земята проблемите започнаха. Голямата антена с форма на чадър не се отвори съгласно проекта. Но учените съумяха да препрограмират галактическия транспортен съд да изпраща данните посредством по-малка антена. Така учените съумяха да възстановят съвсем цялата информация, която възнамеряваха да получат.
По време на първия полет през астероидния пояс Галилео прелетя край метеорита Гаспра. През второто прекосяване той направи фотография на метеорита Ида. При това се оказа, че Ида има дребен сателит (луна), която обикаля към него. Малката луна бе наименувана Дактил.
